Director’s Note

As protests against the electricity hikes erupted in February 2013 like so many Bulgarians living abroad we desperately wanted to understand what was happening back home. But when we learnt that there have been cases of self-immolations during the demonstrations our desire to know more was reinforced by a mixture of sadness and frustration. The frustration was not produced only by the level of destitution in our country, but also because in the United States few people seemed to know or care. While the self-immolation of Mohamed Bouazizi in Tunisia two years earlier became a top international news, seven self-immolations in Bulgaria in the span of a month had produced only a handful of reports and articles and even those focused mostly on the spectacle side of these acts. 

Prompted by the relatively low-key international coverage we decided to concentrate on one of the cases of self-immolation. The choice to focus on Plamen Goranov from the Black Sea city of Varna was immediate and uncontested within our team. Although, Plamen was the second case of self-immolation that occurred two days after the first one (February 18, 2013), his case quickly became the most publicized because his act was seen not to be out of desperation but as an act of protest. We asked the question: what prompted a man only a few years older than us to commit this extreme act? We saw in him and in particular in his passion for art and photography, an individual who shared our own values and interests. This was yet another reason to learn about Plamen and honor his remarkable personality and path with an unfortunate end.

Бележки на режисьора

Когато през февруари 2013 г. избухнаха протестите срещу рязкото повишаване цената на електроенергията, като много българи, живеещи в чужбина ние искахме да разберем какво се случва у дома. След това научихме, че е имало случаи на самозапалвания по време на демонстрациите и желанието ни да разберем повече се засили със смес от тъга и разочарование. Разочарованието беше породено не само от нивото на бедност в страната ни, но и защото в САЩ малко хора имаха подобни грижи и не знаеха нищо за тези събития. Докато самозапалването на Мохамед Буазизи в Тунис (преди това) се превърна в лидер в международния обмен на новини, седем от самозапалванията в България в рамките на един месец бяха произвели само една шепа от дописки и статии, фокусирани предимно върху зрелищната страна на тези актове.

Провокирани от сравнително ниското международно медийно покритие, ние решихме да се концентрираме върху един от случаите на самозапалване. Изборът ни да се съсредоточим върху Пламен Горанов от черноморския град Варна бе почти незабавен и по възможностите на нашия екип . Пламен е вторият случай на самозапалване, който се извърши два дни след първия (18 Февруари 2013), но неговият веднага се превърна в най-коментираният, защото това не бе акт на отчаяние, а акт на протест. Ние си зададохме въпроса: Какво накара един човек само няколко години по-възрастен от нас да извърши този екстремен акт? Видяхме в Пламен и по-специално в страстта му към изкуството и фотографията човек, който споделя нашите ценности и интереси. Това е още една причина да запознаем всички с Пламен, като почетем неговата забележителна личност и житейски път завършил с трагичен край.